37

Ще ми простиш ли?

Човек не е безгрешен. Всеки човек прави грешки. И точно, когато падаме и изпитваме болка, често научаваме нови неща.
Трудностите в живота ни не са наказание, те са възможност да порастнем духовно. А най-важното е, че то ни учи да прощаваме.

Въпросите, на които често търсим отговор:

На кого е важно да простим?
Какво може да бъде простено и какво не?
Защо ни е толкова трудно да простим?
Как да разберем, че наистина сме простили?
Прошката е по-важна за нас или за човека, на когото прощаваме?
На кого е важно да простим?

Най-важното е да прощаваме на хората, от които най-силно сме били наранени (майка, баща, партньора ви, деца).
Много рядко някого от нас е имал идеални майка или баща. Те също са правили грешки по отношение на нас и другите и ние често сме склонни да ги обвиняваме за всички наши проблеми.
Често и нашите половинки много лесно ни изкарват извън нерви и лесно ни нараняват.
Точно на тези хора е много важно да се научим да прощаваме!

Какво може да бъде простено и какво не?

Всичко може да бъде простено! Друг е въпросът, че не винаги можем да възстановим доверието след това. Но прошката и доверието са две различни неща. Всеки път, когато вие прощавате, вие го правите повече заради самия себе си, не толкова заради партньора.
Всички помним историята как блудният син се върна при баща си и той му прости. Не знам кой е бил по-щастлив в тази ситуация. Вероятно и двамата. Бащата – за това, че е успял да прости и да даде своята любов, синът – за това, че е получил тази безусловната любов и прошка. Интересно е, че прошката издига и двамата на по-високо ниво на светлина и радост.

Защо ни е толкова трудно да простим?

Защото нашето любимо Его не ни позволява лесно да се сбогуваме с него. Егото иска да контролира. То иска да осъжда и да бъде най-великото. Егото иска да мачка другите, за да се докаже. Егото не може да прощава. Сърцето винаги е готово да прощава!

Неща, които не можем да простим се превръщат в чувство за вина, омраза, обида и болка. Всичко това ни отдалечава от самите нас. Ние мислим, че мразим майка си и мъжа си, но истината е, че в този момент започваме да мразим самия себе си.

Как да разберем, че наистина сме простили?

Появява се чувство на свобода. Усещаш, че този човек вече не те дразни и не предизвиква неприятни спомени или чувства. Обръщаш се към него или към себе си с добро и уважително отношение. Забелязваш какви хубави неща той прави за теб и за другите. Появява се усещане, че започваш да дишаш по-лесно, появяват се някаква вътрешна свобода и сила се.

Прошката е важна за нас или за човека, на когото прощаваме?

Всяка религия има един много силен ритуал – изповед и освобождаване от греховете. Когато знаем, че независимо че сме направили грешка, Господ ще ни прости, тогава и ние можем да простим самия себе си…

При обида има две възможни реакции:

Първата – да се обиждаме и да доказваме защо трябва да сме нещастни. В този момент много искаме да докажем, че сме прави.
Другата – да простиш, да замениш болката и обидата с любов и мъдрост.
Това е пътят към щастието. И не е важно кой е прав. Важното е да се чувстваме щастливи и двамата.

С най-добри пожелания,
Наталия Кобилкина – сексолог, семеен терапевт