Защо съм луда по регресията?



Знаете поговорката „Децата на обущаря ходят боси”. И аз като регресивен терапевт, имам нужда от регресия от време на време. И няма да съм като обущаря J Харесвам регресията, обичам я, обожавам я! Използвам пътуването в минали животи да отпочина от ежедневието и да си отговоря на важни въпроси, които са на дневен ред.

Причината да отида на регресия беше: „Каква е връзката ми с парите?”.

Правих ревизия на финансите си и видях, че нещо не е наред. Прехвърлих „лентата” назад и се сетих, че съм имала ситуации, в които уж доходите ми са добри, а пък парите все се изплъзват измежду пръстите ми. Някои ще кажат – лоша финансова грамотност, други ще разкажат за методи, които използват да спестяват, трети ще кажат друго. Всеки има какво да каже по тази тема, според опита му. Но аз знаех, че връзката ми с парите идва от минал живот. Исках да проверя.

Замислих се какво са парите за мен. Първоначално се сетих за периодите, в които съм се притеснявала да говоря за пари. Свързвах парите с нещо лошо. И други ограничаващи вярвания излизаха, прескачаха като диви зайци осветени от фарове на превозно средство. И ето, появи се и най-яркото ограничаващо вярване – СТРАХ ОТ АЛЧНОСТ. Имах вярване, че колкото повече пари има човек, толкова по-алчен става. Какво ли се е случило в миналото, за да имам такова убеждение?!?

Очаквах с вълнение личната ми регресия и да видя дали ще получа отговор на въпроса си. Вълнувах се какво ще ми покаже душата ми и къде ще ме заведе. Много сладко и приятно вълнение. J

Защото в регресия има неща, които се дават и неща, които не се дават. Не се дават, защото или не сме готови да ги приемем, или нямаме нужда от тях на този етап.

Споделих заявката си с терапевта. Започнахме нашето пътуване. И ето, получих информация и разбрах откъде идва това мое убеждение. Видях случка, от моето минало, с ясна информация и послание. Потвърдих знанието си, че нося това бреме от миналото. Често носим „багаж” от миналите ни животи. Носим и информация, знание, опит. Но нашият съзнателен ум не позволява на това знание да стигне до нас. Необходимо е да притихнем, да се вслушаме в шепота на душата, в гласа на вътрешния Аз. И да се доверим на интуицията.

След регресията седнах на чаша чай – да притихна, да помисля, да остана насаме със себе си. Припомних си най-ярките преживявания от пътуването ми. И си казах:

„Мила моя, няма нужда да носиш този багаж от миналото. Да, видя откъде идва, разбра го, осъзна го и е време да го оставиш там….. в миналото. А информацията, която получи, използвай по най-подходящия начин в този живот и не се впрягай много, много.”

Допих си чая, усмихнах се и благодарих на себе си.

Можете да се запишете на групова регресия тук >>

 

Автор: Марияна Шенкова,

Регресивен терапевт