Мълчание

Когато говориш, мълчи, скъпа!

Да изразяваш себе си, чувствата, мислите и намеренията си. За някои от нас не стига цял живот, за да се научим как да го правим без притеснение.  Честността към себе си и зачитането на собствените ни граници е по-лесно да бъдат пренебрегвани. Светът ни хвърля в конкурентна среда, където успехът често зависи от другите, а ние така искаме да сме приети и харесани от тях! За целта надяваме маски, свиваме своите желания като палачинка на руло, по-лесни са за предъвкване, и ставаме приемливи и мили. Но на каква цена?

Страх ни е да покажем слабост и несъвършенства. Страх ни е да бъдем автентични и да се приемаме такива каквото сме. Защото години наред живеем с представата кои искаме да бъдем, преследвани по петите от фалшиви идеали за власт, красота и успех. И докато запъхтяно се носим към поредния фалшив връх за покоряване, гарнираме живота си с недоволство, клюки и хиляди критики. Към света, другите, държавата, обстановката…

И кога, скъпа, беше последният ти разговор? Да, онзи с приятелките, в който ти пак се оплаква от мъжете, от колегите, от работата си. Пак се оплака, пак дъвка темата за нещата, които нямаш… Пак губи десетки минути да си доказваш, че безпощадната критика срещу околните ще ти даде мир и баланс. И пак, и пак, и пак загуби толкова много енергия, отново даде храна на вибрацията на мрънкането и отново не се почувства щастлива от това… Докога? Не се ли умори вече?

Защо не се откажеш най-после от заблудата, че така ще промениш нещо. Повярвай, става все по-зле! Няма как да привлечеш към себе си истинската любов, няма как да отвориш пространство за нея, ако най-после не разбереш, че си значима и прекрасна точно с онези недостатъци, от които така яростно искаш да се отървеш. И да не ти се вярва, често критикуваме другите точно за онова, което липсва на нас. Някак по-лесно е да размахаш пръст и да помрънкаш, че някой друг ти е виновен.

Спри да се правиш на жертва! Така само привличаш негативното към себе си. Сама си творец на своя живот. Да, имаш силите да го направиш, какъвто го виждаш в мечтите си! Просто приеми, че това си ти и бъди благодарна на себе си, на тялото си, на душата си и на сърцето си. Отпусни се! Довери им се! Те ще те водят. Стига живя само по заповедите на ума! Балансирай го с любимата му храна – минералите, които го правят бистър, пъргав и уравновесен.  Можеш да ги ползваш под формата на  Шуслерови соли. Трябват ти №2, №5, №7 – по 5 таблетки от всяка на ден поне 2-3 месеца за тонус, баланс и хармония.

И започни да мълчиш, когато говориш. Да, точно така. Бъди мълчалива за упреците и критиките към другите, не участвай в клюките. Ако имаш да кажеш нещо, кажи го на конкретния човек, не го прошушвай зад гърба му. А най-добре въобще да не позволяваш той да бъде тема на мислите ти. Звучи странно, но хората не се държат зле с теб, защото ти го заслужаваш. Нямаш идея през какво са минали, какви болки са преживели и защо животът им е такъв, какъвто е. Те реагират така заради самите тях, не заради теб. Спри да се обвиняваш.

Когато говориш, внимавай какво излиза от устата ти. Тя е свещена и не трябва да бъде използвана за мрънкане, недоволство и негативни послания. Време й е да говори за любов, добруване, спокойствие и красота. Опитай! И ще видиш как за кратко време, ще ги доведеш в живота си! Можеш, момиче!

Колко полезна беше тази статия за Вас?

Кликнете на сърчицето, за да гласувате!

Рейтинг: / 5. Брой гласове:

Благодаря Ви, че гласувахте!

Моля дайте ни обратна връзка!

Сподели Статията в Социалните мрежи:
Facebook
Google+
https://natalia.bg/HWA/mulchanie/
Twitter


Facebook
Google+
https://natalia.bg/HWA/mulchanie
Twitter