В природата е заложено свещеното право на жената да получава – грижа, подаръци, комплименти от любимия и от всички мъже около нея. По време на матриархата жените са били боготворени. Телата им са били чествани, способността им да дават живот е била смятана за божи дар, типичното женските им качества са били не просто приемани, а ценени. Нашите далечни пра-родителки са се радвали на постоянно внимание и обгрижване от противоположния пол.
Защо тогава за нас, като потомки на тези жени, е толкова трудно да получаваме?
Защо настояваме да сме равни с мъжете?
Защо държим да споделяме сметката?
Защо не искаме да ни отварят вратата?
В човешката психика има много динамики, които работят едновременно и често си противоречат.
Една от програмите, заложени ни още с раждането е нуждата да изпитваме баланс между даване и получаване.
Когато ние сме в позиция на даващи е лесно – така споделяме ресурсите си и демонстрираме сила (под една или друга форма). Но когато получаваме в каква позиция ни поставя това?
За съвременната жена е много важно да се чувства силна, зачетена и чута. Всичко това е абсолютно нормално, като се има предвид недалечното минало, в което жените са били всичко друго, но не и уважавани. Нашата нужда да бъдем равноправни с мъжете е естествена реакция на живота на нашите майки, баби и прабаби. Въпросът обаче е дали методите, които използваме са най-добрите за постигането на целта ни.
Защото жените от матриархата са били силни, зачетени и чути без да се лишават от женствеността си, без да крият емоциите и без да изпитват нужда да връщат жеста всеки път, когато някой мъж им направи комплимент.
Важно е да се научим да получаваме без страх и свян, защото именно това ни помага да встъпим в женската си сила. Това на първо място означава да преодолеем усещането, че сме длъжни на мъжа само защото ни е подарил красиво бижу. Или по-скоро, че сме длъжни да му върнем жеста под същата форма.
Жената получава материални подаръци като благодарност за нематериалната енергия, която отдава – тя изслушва, разбира, съветва, създава красиво и защитено пространство, където семейството й да се чувства добре. Тя получава красиви неща, заради красотата, която носи в себе си.
Всичко това означава, че жената може с финес да приема дарове. Когато получава комплимент, тя благодари. Когато получава подарък, тя благодари. Когато получава грижа, тя благодари. Тя, че всичко, което й се дава е в резултат на нейното вътрешно състояние на радост.
Най-големият дар, който жената може да направи на света е да бъде щастлива.
Нейната усмивка осветява всички страхове, смехът й стапя притесненията, погледът й се фокусира само върху красивото. Така тя променя реалността на всички около нея. И за това тя получава подаръци.
Така че, мили момичета, следващият път, когато получите подарък от любимия, благодарете му и вярвайте, че вече сте му направили най-прекрасния дар с присъствието си. Когато колега ви направи комплимент, благодарете му и вярвайте, че сте направили деня му малко по-красив. Когато непознат ви загледа по улицата, благодарете му и разберете, че той е видял и оценил женската ви сила. Грижете се за вътрешното си състояние на безпричинна радост и ще видите колко по-прекрасен и богат ще е животът ви.
Всяка една от нас заслужава да бъде щастлива и да живее добре. За да постигнете това с лекота, вземете онлайн курса: Аз заслужавам!
С най-добри пожелания,
Наталия Кобилкина – сексолог, семеен терапевт
