1. Не знам какво искам ( душата казва едно, а разумът друго) – понякога ти трябва просто човек, с когото да се чувстваш добре, но мозъкът ти казва – “Трябва ти някой много силен, истински мъж”, който в действителност ти не искаш. Просто грешната представа за това какво търсиш ти пречи да имаш до себе си това, което наистина искаш.
2. Не вярвам, че аз заслужавам този партньор – срещаш го и всички детски комплекси в теб оживяват. Мислиш, че той е прекалено добър за теб и така го губиш – от своя страх, а не защото не го заслужаваш. Понякога тук има и място за излишна идеализация. Успокой се малко, много вероятно е той да те идеализира.
3. Имам нереалистични очаквания (искам милионер, моногамен, млад, да ме обожава, да ме приема такава каквото съм и т.н.). Не знам защо, но когато жените описват идеалния си мъж – винаги списъкът е нещо подобно. Защо никога никой не пише искам шофьор на тролей, например? Те също са хора и често имат уникални човешки качества. Ти самата притежаваш ли всичко това, което искаш да получиш от другия? Ако ти не го правиш – защо тогава той трябва да го прави?
4. Не мога да давам това, което мъжете/жените очакват от мен – понякога, особено след трудни връзки ние искаме само да получаваме и спираме да даваме. Или даваме неща, от които партньорът ни няма нужда. Провери какво наистина иска той/ тя и давай само нещата, от които той/тя има нужда.
5. Не съм реализирана като жена или мъж и затова привличам неподходящи партньори – нямам поведение, което отговоря на моите години. Например, правя само секс за една вечер и не умея да създам по-дълбока връзка. Ако ти играеш ролята на всичко друго, но не на жена или мъж, не се изненадвай, че до теб се появяват неподходящи партньори!
6. Нямам модел как да имам сериозни и дълбоки отношения – ако никога не съм виждала щастлив модел, ще ми е трудно да го направя. И затова трябва поне да го гледате във филмите, от книги и при близки хора.
7. Обида към родители и тяхното отхвърляне.
Често го казвам, ако нямаме уважително и любящо отношение към нашите родители – самите ние няма да можем да имаме щастливи отношения.
8. Непорастваме като възрастни и продължаваме да живеем с нашите родители или поне емоционално сме свързани с тях. Детето най-късно на 21 години трябва да започне да живее отделно. Ако той/тя продължава да живее с родителите си или да се чува с тях всеки ден, значи си остава в ролята на дете и никога не пораства и не може да изгради щастливи отношения.
9. Страх от болка и нежелание да поемеш риск – да, понякога любовта е доста болезнена. Трябва да го приемеш и независимо от всички рани да продължиш напред и да кажеш: “Да, бях наранена, но въпреки това избирам пак да обичам.”
10. Не съм готова да платя цената за това. Преди да поискаш връзка, помисли каква цена ще платиш за това. За да имаш качествен партньор до себе си – трябва да платиш нещо. Ако си жена – да се грижиш за себе си, да изглеждаш добре и да пазиш здравословен начин на живот. Ако си мъж – да бъдеш успешен, да работиш здраво и да реализираш всичките си мечти.
Така че, за да намериш своята половинка – помисли какво наистина искаш, създай в главата си позитивен сценарий, повярвай в него, започни да го моделираш, почитай родителите си, поеми риска и реши каква цена ти ще платиш за това.
С най-добри пожелания,
Наталия Кобилкина – сексолог, семеен терапевт