Автор Игор Незовибатко /сексуален терапевт/ консултации : ТУК >
Понятието “енергия” е много популярно в наши дни.
Всеки го използва по един или друг повод.
От множеството варианти могат да се откроят две крайности: мистичен поглед върху енергията или отричане на нейното съществуване в реалността.
В първия вариант енергията се свързва с нещо божествено, идващо отгоре, чудесно.
Често поддръжниците на този възглед я разделят на ниски и високи енергии, на добра и лоша енергия, божествена и нечиста и т.н.
Противниците на този подход се смеят на тези странности и смятат разговорите за енергии и специалните състояния, свързани с тях, за измислици и игра на въображението.
Ясно е, че може да има и междинни варианти…
Тъй като аз Игор съм по-скоро реалист, тоест човек, който не приема нищо на доверие, а може да твърди само това, което е почувствал или преживял сам, имам свое отношение към понятието енергия.
Най-простото и ясно определение: енергията е способността за действие.
Тоест, това е сила и потенциал, които ни подтикват да правим нещо.
Всъщност всеки човек, дори и невярващ, може да усети, че има много или малко сили. Тоест, много или малко енергия.
Дори можем да я измерваме.
Например, казваме: “Нямам сили да направя това.” Тоест, имам по-малко енергия, отколкото е необходимо за извършването на това действие. Или обратното: “Преливам от енергия!” Тоест, имам много енергия и трябва да направя нещо с нея.
Да, в голяма степен усещането за енергия е субективно. Но усещанията, които възникват, и действията, които извършваме, са напълно реални. Това ще е опорната ни точка.
Енергията може да се усети, насочи и реализира.
И най-добре това се усеща в примера със сексуалната енергия.
И за това не е необходима никаква мистика или вяра.
Ще уточня: по-скоро усещаме не самата енергия, а реакцията на тялото ни върху нейната активация, движение и реализация.
Тоест, когато чувстваме нарастване на топлината, това не е топла енергия, а тялото ни така реагира на нейното увеличаване.
Когато усещаме парене, това не е “бодлива” енергия, а кожата ни така реагира на нейното проявление.
Когато ни тресе или подхвърля, това не е “буйна” енергия, а тялото ни така се движи, когато вълните на енергията преминават през него…
Затова описанията на енергията или чувствата, свързани с нея, са различни за всеки. И по-скоро това е сравнение с нещо, което ни е по-познато.
Да, енергията като способност за действие може да се проявява по различни начини. Чрез движение, топлина, звуци, проявление на емоции, смях и сълзи, гъделичкане, сексуални желания, образи и светлинни ефекти, възбуда и оргазми. Можем да чувстваме увеличаване на енергията, тоест да се зареждаме с нея. И намаляването ѝ, тоест загуба и разрядка.
Така сексуалното възбуждане, проявяващо се в пълнокръвието на нашите органи, желанието да докосваме, проникваме, сливаме се, издаваме звуци – това, разбира се, е натрупване и увеличаване на енергията. Това е създаване на излишък от енергия, която трябва да се прояви чрез сексуално взаимодействие.
А сексуалната разрядка е освобождаване на енергия.
При силно напълване и излишък на енергия се получава нейната разрядка под формата на оргазъм.
В някои случаи, когато енергията не е много, разрядката е лека. Когато сме наситени с нея и има явен излишък, можем да изживеем оргазъм с цялото тяло, тотално, с викове, активни движения, спазми, дълго. С изблик на емоции. И още дълго време да се възстановяваме от това.
Това по-често се отнася до енергийните оргазми, за които ще говорим по-късно. И силните физически усещания, както и емоциите, могат да се съединят в този изблик.
Затова можем да характеризираме енергията като сексуална, емоционална, творческа в зависимост от нейната насока и реализация. Очевидно природата ѝ е една, но начините и формите на проява са много.
Затова хората, които имат много енергия, могат да изпитват както сексуално възбуждане, така и творчески желания, нужда от движение и имат висока чувствителност.
А тези, които имат малко енергия, усещат как силите им бързо свършват и се опитват да се ограничават в някои действия, тоест да пестят енергия.
И напразно. Така попадат в капан.
Ще повторя още веднъж:
Енергията е способността за действие.
Колкото повече енергия имаме, толкова по-голяма е нуждата ни от действие и можем да направим повече.
Но същото работи и в обратната посока:
Това, че правим много или интензивно нещо, означава, че имаме добро ниво на енергия.
Енергията поражда действие, действието поражда енергия.
Затова, ако трябва да повиша нивото на енергията си, трябва да избера задача, която изисква енергийно вложение, и да започна да я изпълнявам. И това ще повиши нивото на енергия.
Природно е така устроено:
Енергията се отделя толкова, колкото е необходимо за действието, което извършваме.
Иначе за какво ни е тогава?
Затова тези, които искат да повишат нивото на енергията си, но при това я пестят, правят грешка.
Например, ако имам малко сили и за да стана по-енергичен, реша да полежа на дивана, забелязвам, че ставането става все по-трудно.
Защото за лежане не е необходима много енергия и ние влизаме в режим на енергоспестяване. Иначе излишъкът от енергия ще ни превъжбужда, и няма да искаме да лежим на дивана…
Ако искаш да станеш по-енергичен, искаш – не искаш, ставай, прави, общувай и отнякъде ще дойдат силите.
Това се отнася за всички области на живота ни, а за секса – на първо място.
Колкото по-рядко се занимаваме със секс и колкото по-малко усилия полагаме, за да го има, толкова по-зле се отделя енергия в нужния момент. Да, разбира се, и нашето въображение също има ефект на пробуждане и активиране на енергията.
Често тялото ни не може да различи въобразеното от реалното.
Затова можем да се възбуждаме дори когато сме сами и не извършваме сексуален контакт с някого- от нашите фантазии. Да, и просто защото в тялото ни има излишък от енергия по една или друга причина. Това може дори да се прояви видимо, например в сутрешна ерекция при мъжете.
Да, разбира се, ако се наспим, починем, нахраним се добре, но не прекалим, активно се пораздвижим или потанцуваме, но не се изтощим, в нас се образува излишък от енергия, който трябва да се използва. Един от вариантите е сексът.
Така някои жени описват, че след фитнес занятия изпитват силни сексуални желания по пътя към вкъщи. А за някои, ако не са се наспали и са уморени, е невъзможно да се занимават със секс, защото няма достатъчно възбуда.
Тоест нашата сексуална енергия е тясно свързана с енергийността и в други области на живота.
Силно сме уморени, загубили сме енергия – не ние до секс. Починали сме, заредили сме се – и ни се иска нещо такова…
Разстроили сме се, обидили сме се, разочаровали сме се – емоционална разрядка. И не ни се иска секс.
Зарадвали сме се, заинтересували сме се, изпитали сме прилив на любов – излишък от сили. И е толкова хубаво да насочим това в прегръдки, целувки, сексуален контакт…
Тоест различните форми и видове проява на енергията са свързани помежду си. И разбира се, влияят една на друга.
Именно затова не бих разделял строго сексуалната, емоционалната или творческата енергия. Те са взаимосвързани.
Те се преплитат и преминават една в друга.
Затова в заглавието на книгата ми са заедно сексът, енергията и творчеството.
И когато общуваме и правим различни практики , и след това вие ги прилагате в живота си, разбира се, изпитваме както сексуално възбуждение, така и силни емоции и желание за творчество.
Според мен, ако човек е творчески, той е и в различни области на живота: и в изкуството, и в дейността си, и в секса.
А сексуалните хора изпълват с тази енергия и обикновения си живот, и другите видове дейности. И творчеството им става страст. Така те се чувстват или ги чувстват другите.
Колкото по-високо е нивото на развитие на човек, толкова по-големи са творческите му възможности. А това означава, че той може да твори в различни области на живота си. И в секса той също е творчески.
Оказва се, че сексуалният човек не е примитивен, подобен на животно, а, напротив, високоразвит човек.
При по-малко творческите и обикновени хора – и сексът е такъв.
А при развитите – съответно…
Затова, ако наблюдавате как хората се проявяват в секса и около него, ще разберете много за техните творчески възможности и ниво на развитие.
Надявам се, че общувам с развити хора. И затова тази книга, упражненията, нашето общуване ще бъдат творчески…
Творчеството е създаването на нещо ново, когато правим и чувстваме по различен начин, не както преди. Докато повтаряме това, което е било преди, дори и да е много приятно и полезно, това все още не е творчество. Творчеството е възможността да излезем извън пределите на обичайното и да станем повече от това, което сме.
Потребността да растем, да се променяме и да ставаме повече от това, което сме, е част от човека. Вероятно тя е свързана с еволюцията и необходимостта да реагираме на променящия се живот. Но в нея е заключено и огромно удоволствие. Освен това за много хора развитието и творчеството са потребност.
Без това те се чувстват зле, животът е скучен, настъпва пустота.
Изглежда, всичко е наред – живееш спокойно. Но не, скучно е. Трябва да измислиш нещо и да го направиш…
И в това енергията и творчеството са свързани. За да твориш, трябва да имаш излишък от енергия, тоест повече, отколкото е необходимо за просто оцеляване и повтаряне. А в процеса на творчество усещаме известно увеличаване на енергията, сякаш ни води някаква сила.
Излишъкът от енергия поражда желание за творчество. Творчеството поражда излишък от енергия…
Затова всички творчески хора са личности с високо ниво на енергия. Дали по природа, или животът ги е направил такива, или защото те именно се занимават с творчество… А може би и двете.
В кои области можем да творим- във всички. И не само в създаването на произведения на изкуството, но и в личния живот, бизнеса, занаятите, науката.
Където има възможност и към което имаме предразположение.
Сексът е една от най-добрите области за творчество.
И за разлика от много други области този вид творчество е най-достъпен за нас.
Ето защо свързвам сексуалността и творчеството.
Освен това, за разлика от някои други области, ако сексът не е творчески, той бързо започва да угасва. Примитивността, повтаряемостта, предсказуемостта убиват желанията, яркостта на усещанията и сексуалните отношения.
Тоест, с изчезването на творчеството умира самият секс.
Затова много от нас могат да си спомнят моменти в живота, когато поради повтаряемост и свикване един с друг интензивността и яркостта на сексуалните контакти са започнали да намаляват. А в някои отношения това е изчезнало напълно.
И често на моите тренинги идват двойки, които по свой начин се обичат, отдавна живеят заедно, но се оплакват, че отношенията им от сексуално-любовни са се превърнали в приятелско-родствени. За някои това настъпва след една година, за други – след пет или осем, за трети – след 10 години съвместен живот, но почти всички минават през това.
И какво да правят?
Точно въвеждането на творчество отново в отношенията и секса възражда чувствата и желанието. Възражда ги като любовници. Възражда самия секс.
И как да внесем творчество в нашите отношения – това е точно темата на нашата книга и нашето общение.
И веднага ще ви подскажа:
Не става въпрос за смяна на пози, ритъм или вид бельо. Дори често не е въпросът за смяна на партньора. А в подхода ни към секса, взаимоотношенията, влизането в нови, особени състояния. Когато започваме да възприемаме себе си и партньора си като нови, като се изненадваме от себе си и другия.
Между другото, изненадата е емоция, по време на която губим предишните емоции. Това е като превключвател. Това е възможност да видим и почувстваме отново.
Затова се изненадвайте на този път по-често и с удоволствие.
Между другото, процесът на творчество често е съпроводен с чувство на удоволствие. А това напълно съответства на нашия хедонизъм.
Ако основният смисъл на нашия живот е удоволствието да живеем, то точно творчеството е начинът за осъществяване на този смисъл.
И тъй като се занимаваме със секс преди всичко за удоволствие, то сексът и творчеството в това също са сродни…
Откъс от книгата на Игор Незовибатко
А какво да правим за това – ще разберете по-нататък…на живо на моите консултации и тренинги по тантра – Виж ТУК >
