94
83  2 мин
Щастие. Това е едно от най-честите пожелания, които чуваме за рожден ден, имен ден и други лични празници. Общоприето е понятието да се изпълва от съдържание, когато човек е здрав, заможен, семеен, с деца и притежаващ куп материални блага. Повечето хора са убедени, че когато имат тези компоненти, то със сигурност ще са щастливи. Дали заради очакванията на околните или заради насаждането на това мнение с векове, масово всички се спускат да изпълнят модела и влизат в матрицата. И така се стига до момента, в който мисията е изпълнена, но щастието го няма.
Защо?
Защото всеки човек е Вселена. Ние сме уникални, неповторими и сме поощрени от Бог с различни дарове. Нашите възприятия за живота произтичат от душата, тялото и ума. Онова, което изглежда правилно на другите, за теб може да е тотална деградация. И точно тук идва разликата в смисъла на щастието.
Друг важен елемент е, щастието да идва в точното време. Например – ако копнееш да бъдеш модел и да дефилираш по подиумите, редно ли е да чакаш да родиш, да се омъжиш и чак тогава да се впуснеш в мечтата да ставаш манекенка?
Да бъдеш щастлив означава да изпитваш наслада от живота. Това блажество прави храната ни по-вкусна, сънят по-качествен, усмивката по-сияйна, а визията – младолика. Неслучайно са казали, че щастието е заразно. Вероятно поне веднъж ти се е случвало да попаданеш в компанията на забавни, ведри и удовлетворени хора и след това да почувстваш лекота.
Неминуемо се питаш какво ти пречи да си щастлив?
- Не следваш своя вътрешен глас и ритъм. Ти си в тотален конфликт с ежедневието си – например мразиш да ставаш рано, но въпреки това алармата ти звъни всяка сутрин е 6:00 ч., защото работиш в закусвалня. Така още с отварянето на очите изпитваш недоволство и раздразнение. Посрещаш клиенти с нервна и изкуствена усмивка и привличаш проблеми.
- Задоволяваш се с малко и предпочиташ да стоиш в зоната си на комфорт. Рискът за теб изобщо не съществува като поведение. От години тъпчеш на едно място, пък било то дори за съвсем безобидни неща. Купуваш си един й същ модел дрехи, ходиш точно на определено място за почивка през отпуската, използваш един и същ парфюм от както се помниш и т.н. После роптаеш, че нищо ново не ти се случва.
- Позволяваш на друг да определя живота ти. Съобразяваш се с мнението на родителите ти в кой университет да следваш, обличаш се както гаджето ти каже, отказваш се от нещо, което много искаш в името на децата и т.н. Всеки път когато поставяш чуждите желания пред своите, другите са доволни, а ти се чувстваш празна и неоценена. Въпреки това търпиш и стискаш зъби, за да няма конфликти и пререкания.
- Самосаботираш се, защото не вярваш в себе си. Имаш ниска самооценка и не си убедена, че можеш да постигнеш нещо смислено и достойно за уважение. Живееш в миналото и си на мнение, че щом веднъж си се провалила, резултатът винаги ще е същият.
- Правиш всичко на сила и с неимоверни усилия. Не си спомняш кога последно си постигнала нещо без да влагаш особено енергия и труд. И като се замислиш, май такова постижение никога не си имала. Затова и изпитваш гняв, когато за съвсем кратко време някоя колежка рязко се издигне в йерархията, а друга изведнъж се сдобива с грижовен съпруг и пълна къща с деца.
Ако някои от тези сценарии са ти познати, то в теб са заседали дълбоки емоционални травми. Душевните блокажи са като котва, която те държи на дъното и ти причат на полетиш на крилете на щастието.
Включи се сега в маратона „Изпитай наслада от живота“ и изчисти 7-те най-опасни емоционални травми, които са огромни невидими врагове. ТУК >