Как да се върнем крилата да мечтаем?

72

351  2 мин

Погледнах в огледалото и не можах да повярвам, че това съм аз.

Кога успяха да се появят тези бръчки по челото ми? Кога загубих блясъка в очите и какви са тези скапани килограми по тялото ми? Моето тяло трябва да изглежда по коренно различен начин? Кога успях да остарея?

Стана ми тъжно. Реших, че е по-добре да не гледам в огледалото. Обаче вървейки по улицата се разстроих още повече.
Видях влюбена двойка, те бяха млади студенти, които нямаха нищо освен младостта и любовта им. Той я прегръщаше и целуваше, а тя щастливо се заливаше от смях. И в очите им видях любов, надежда и вяра… замислих се кога за последно видях това в моите очи?

Покрай мен мина една майка, влачеща «непослушното» си дете, което искаше да разглежда някаква интересна мравка. Но майката в една ръка държеше телефона и ядосана каза: „Ох , писна ми от това дете, все нещо иска!“ Детето уплашено я погледна, остави мравката и тъжно последва майка си.

Кога жените се превърнаха в постоянно недоволни и изморени майки?

Но тя поне има деца, а колко от нас нямат и не могат да се насладят на това щастие…
На работа също не очакваш нищо чак толкова специално. Шефа, с неговите вечни планове и отчети, телефона с недоволните клиенти и кафе… единственото спасение, поне малко въздух в запушената малка стаичка за кафе и цигарка. Свикнах да живея така. Дори не забелязвах колко е болезнено това. Забраних си да чувствам каквато и да е болка.
Дом-работа-дом. Оцеляване, храна, самота, страх, болка…

За това ли мечтаех, когато бях дете? Така ли исках да ми мине животът?

А ако се появи интересен мъж в моето поле или чувствам, че не го заслужавам или очаквам вътрешно, че той ще успее да разгадае колко съм прекрасна, колко съм чувствителна и как копнея за любовта с цялата си същност. Обаче той иска само секс или просто не ме забелязва.
Понякога правих опити и мислех, че ако давам на мъжете това, което искат те – секс – може би в един момент и те ще започнат да дават това, от което аз имам нужда – искрена и огромна любов. Обаче това не се случваше.
Имах чувството, че някъде греша. Постоянно греша. Целият ми живот се превърна в една грешка.
Как мога да я поправя? Какво трябва да променя?
Как да спря да греша и да направя наистина това, за което съм мечтала?

Мили мои духовни сестри, всички минаваме през такива етапи в живота. Всички сме минавали през кризи.
През страх от отхвърляне, през неприемане, през усещане, че не заслужавам, през остаряване и болка.
Знам, че ако се заключваш сама в тази болка или решаваш да не я забелязваш – така само влошаваш нещата.
Искам да се съберем заедно и да си върнем на себе си своите детски мечти.

За какво си мечтала докато си била малка? Пиши всичко каквото ти идва на ум! Просто твори! Върни на себе си способността да мечтаеш ….

Моята лична цел е да върна крилата на всяка една от вас, която ще бъде там и ръка за ръка, сърце до сърце, заедно да полетим към нашите мечти.

Аз имам нужда от вас – защото знам, че сам на полето воин, не e воин. Всички  заедно ще можем да направим големите неща.

Вземи онлайн курс: Аз заслужавам! Върни крилете си!

С обич, Наталия