Аз вярвам в любовта

338

559  3 мин

Моля тe, кажи това на глас – аз вярвам в любовта! И още веднъж…забележи какво чувство се появява?

Повечето хора казват – разбира се, че аз вярвам!!! Аз я нямам, но вярвам. Другите казват, само млади идеалисти вярват в това, което няма! Аз вече имам достатъчно опит, деца и не ми казвайте в какво трябва да вярвам…

Трети отговарят: Ще повярвам, когато тя се появи…

Разбира се има и други варианти. Aксиома е, докато човек не вярва в любовта и не е готов да поема рискове, тя не идва в живота му.

Защо тогава, ако вярваме в любовта, я нямаме…или я имаме, но не е достатъчно, и/или не е по начина, по който искаме?

1. Всеки човек поне веднъж в живота си е бил нараняван. След болката хората не се лекуват. Като метафора, какво би било, ако вие сте счупили нещо и си кажете: нека само да оздравее, времето лекува. И то зараства, но първо че много повече ще боли и второ, ако не наместиш кокала на място, тогава той ще зарасне, но човек ще остане инвалид. Много хора след раздяла или загуба на близък човек стават духовни инвалиди. Затова тази болка трябва да бъде лекувана!

2. При нараняване ние преминаваме през 4 основни стадия:

Първият стадий е рязката болка. Когато оставаме сами, първата ни реакция е да не искаме да вярваме. Не искам да вярвам, че той ме изоставя или че той е починал. Това е само лош сън и скоро ще се будя. В този момент ние още вярваме, че всичко ще отмине по някакъв начин и той/тя ще се върне.

Вторият стадий е на приемане. Разбираме, че вече той /тя никога няма да се върне и трябва да приемем това, както и вътрешната мъка, и тъга. Може би ще се появят и гняв, и омраза.

Третият – еуфория – не ми пука! Ще живея сам/а и нямам нужда от него/нея. Започваме да се обясняваме ЗАЩО трябва да живеем и какво трябва да правим. Умът ни търси решение, но сърцето още не е готово за това. Този стадий се нарича приливи и отливи. На прилива ние казваме: Всичко ми е наред. Аз нямам нужда от другия. Животът продължава. На отлива: Усещаме колко ни е самотно и колко много искаме всичко да се върне като преди. В този момент понякога имаме чувството, че ние се побъркваме. Тъй като умът ние е много бърз и върви напред, и иска да живее, но сърцето е още наранено и не може толкова бързо да отпусне болката, и да бъде готово отново за любов.
Четвърти стадий – излизане от болката. Когато приемем, че това вече е минало и че животът продължава. Сбогувахме се с очакванията и напразните надежди. Разбрахме и приехме вътрешно в сърцето си, че искаме пак да обичаме. Осъзнахме, че любовта може да бъде не само към един човек. Има и други. Няма да е същото, но може би ще бъде дори по-хубаво. В този стадий човек дори и да се сеща за миналото, го прави с голяма топлина, благодарност и приемане в сърцето.

3. За да се излекуваш е важно да изживееш, приемеш и след това да пуснеш 4-те основни емоции, които ти помагат да продължиш напред. Тези емоции са гняв, страх, прошка, тъга.

Ако човек не позволява да приеме и да изживее тези 4 емоции, тогава се получава следните последици.

Ние изпитваме гняв, ако не получаваме това, което искаме. Ако човек приеме гнева си и после го пусне, тогава ние се сбогуваме с безразличието, и си връщаме желанието да живеем, и да обичаме.

Тъгата помага да приемем загубата, да нямаме очаквания и надежди, свързаните с миналото. Важно е да позволим да я прежевеем, тогава ние ще си върнем способността да се радваме. Това ни кара да вярваме, че след време пак ще можем да обичаме.

Страхът ни показва, че сме уязвими и позволява да покажем на хората, че имаме нужда от тях, както и да помолим за помощ. Тогава нашият живот става пълен със смелост и благодарност към себе си и околните.

Съжалението ни помага да си дадем реална преценка какво зависи от нас и какво не. Също при тази емоция е важно да дадем прошка на другия човек. Тази емоция ни дава отново надежда на намерим любовта и да започнем нов живот.

Важно е да запомним, това че си загубил човека до себе си не означава, че си загубил ЛЮБОВТА. Тя живее, докато вярваме в нея, искаме я и сме готови да поемаме рискове!

Повече на тази тема и как да преживеем болката, можете да научите на Онлайн курс: Как да пуснем бившите или да спрем да повтаряме същите модели.

С най-добри пожелания,
Наталия Кобилкина – сексолог, семеен терапевт