198  4 мин
Скоро попаднах на една стара книга, която е издадена през 1985 година: “Жените, които обичат прекалено силно” на Норвууд Робин. Тази книга ми даде съвсем нов поглед към нещата. Преди бях убедена, че повечето мъже приличат на приказката “Красавицата и звяра” и само чакат жената, която да ги обича истински, за да се превърнат от звяр в принц. Знаете, честно вярвах в това.
В тази книга авторката много ясно обяснява, че цялото това поведение е характерно за хора, които са израснали в емоционално-проблемни семейства.
Може би вече започваш да разпознаваш някои от тези сценарии. Във всички тези ситуации детето мисли: “Аз трябва да заслужа любов, много искам да ме обичат!” Тогава ние избираме хора, които имат проблеми – хора със зависимости, без пари, женени, объркани, незнаещи какво искат. Избирайки тях ние искаме да получим това, което не сме получили от нашите родители – тяхната любов и подкрепа.
И тези хора ни показват: “Точно с теб аз се чувствам толкова добре! Ти ме разбираш, за разлика от жена ми и семейството ми. Толкова ми помагаш и с теб се чувствам коренно различно. Ти ме мотивираш за подвизи. Заради теб съм готов на всичко.” И заради тези думи ние сме готови да търпим, че той е женен, че пие, че няма пари, че не е готов да отслабне или да смени работата си.
И през цялото време си казваме: “Виж колко много ме обича!” и целият фокус през цялото време отива към това какво чувства ДРУГИЯТ! Защото от малки сме принудени да търсим любовта чрез другия.
Получавайки поне малко любов ние се чувстваме щастливи и си казваме: “Най-накрая някой ме обича.” Но разбира се това не е истинска любов. Той уж обича теб, но изкарва празниците с жена си и децата си. Уж обича теб – но стои без работа и позволява ти да го издържаш. Уж обича теб – но не правите секс от доста време.
Хората с подобни травми постоянно обвиняват себе си и си казват:
Всичко това са пълни глупости!
Основната грешка е, че ние обвиняваме себе си за страданията и проблемите на другите. И тук лекуването включва да повярваш, че всичко ти е наред, че другият може би никога няма да се промени. Че баща ти може би никога няма да спре да пие, дори ако носиш само шестици. Че майка ти ще продължи да бъде нещастна, дори ако къщата е супер подредена.
В началото хората дори не го разбират. Искам да прочетеш това още веднъж и да усетиш как звучи за теб: Какво чувстваш ти? Как изразяваш своите чувства ти? Доколко другият уважава твоите чувства? Доколко се стараеш в своите отношения да научиш нови и нови техники? Освобождаването от тази игра е да си кажем накратко: “Ще се науча да слагам себе си на първо място пред другия!”
Как да се науча да бъда щастлив като дете, дори ако баща ми е пиян и майка ми плаче?
Мога ли да се науча да се чувствам добре, дори ако вкъщи има постоянни скандали?
Как да се науча да бъда щастлива, дори ако мъжът ми няма работа, как да спра да го съжалявам и да му дам истинска подкрепа?
В дълбочина с тази тема ще работим на уебинара: Гейши 1 – Прераждане!
Пожелавам ви щастие, да се научите да се фокусирате преди всичко върху своите чувства и да спрете да спасявате другите.
С най-добри пожелания,
Наталия Кобилкина – сексолог, семеен терапевт