Скоро попаднах на една стара книга, която е издадена през 1985 година: “Жените, които обичат прекалено силно” на Норвууд Робин. Тази книга ми даде съвсем нов поглед към нещата. Преди бях убедена, че повечето мъже приличат на приказката “Красавицата и звяра” и само чакат жената, която да ги обича истински, за да се превърнат от звяр в принц. Знаете, честно вярвах в това.

  • Вярвах, че в мъжете има потенциал и просто трябва да го развиеш. (Той трябва да има амбиции и желания и тогава ще постигне целите си.)
  • Вярвах, че с любов можеш да накараш мъжа да спре своите зависимости като алкохол, цигари, изневери. (Той трябва да има воля и тогава сам ще ги спре.)
  • Вярвах, че жената може да отвори затвореното сърце на един мъж и да го научи на любов. (Ако той не може да обича, няма как да го научиш на това.)
  • Вярвах, че жената трябва да помага на своя мъж и че е правилно да се грижи за него, да му купува дрехи, да плаща за него, когато той има кредити или проблеми. (Не сме му майки.)
  • Вярвах, че не е правилно да го претоварваш със своите проблеми, той и без теб си има достатъчно. (Мъжете обичат да решават проблеми.)
  • Вярвах, че нищо не ме прави по-щастлива от това, да помагам на хората и да работя като психолог (тук можете да изберете работа като лекар, учител, социален работник, всичко свързано със служeне на хората се отнася там). Има и много други професии освен помагащи, които също носят удоволствие.

В тази книга авторката много ясно обяснява, че цялото това поведение е характерно за хора, които са израснали в емоционално-проблемни семейства.

Помисли, дали в твоето семейство:

  • никога не се е говорило открито за чувства;
  • майка ти е имала редовни конфликти с баща ти;
  • не са ти давали любов и родителите ти са били заети с оцеляване, семейни проблеми или може би е имало друго болно дете и цялото внимание е отивало към него;
  • не са те подкрепяли в твоите емоции;
  • налагало ти се е да работиш много, за да получиш признание (да носиш добри оценки, да помагаш вкъщи, да се грижиш за своите родители и т.н);
  • твоите родители са били неспособни да поемат отговорно своите роли и ти се е наложило да пораснеш много рано. Например, майка ти не се е разбирала с баща ти и те е молила ти да искаш пари от него или ти да го успокояваш, когато те се карат.

Може би вече започваш да разпознаваш някои от тези сценарии. Във всички тези ситуации детето мисли: “Аз трябва да заслужа любов, много искам да ме обичат!” Тогава ние избираме хора, които имат проблеми – хора със зависимости, без пари, женени, объркани, незнаещи какво искат. Избирайки тях ние искаме да получим това, което не сме получили от нашите родители – тяхната любов и подкрепа.

И тези хора ни показват: “Точно с теб аз се чувствам толкова добре! Ти ме разбираш, за разлика от жена ми и семейството ми. Толкова ми помагаш и с теб се чувствам коренно различно. Ти ме мотивираш за подвизи. Заради теб съм готов на всичко.” И заради тези думи ние сме готови да търпим, че той е женен, че пие, че няма пари, че не е готов да отслабне или да смени работата си.

И през цялото време си казваме: “Виж колко много ме обича!” и целият фокус през цялото време отива към това какво чувства ДРУГИЯТ! Защото от малки сме принудени да търсим любовта чрез другия.

Получавайки поне малко любов ние се чувстваме щастливи и си казваме: “Най-накрая някой ме обича.” Но разбира се това не е истинска любов. Той уж обича теб, но изкарва празниците с жена си и децата си. Уж обича теб – но стои без работа и позволява ти да го издържаш. Уж обича теб – но не правите секс от доста време.

Началото на изцеляването в този процес би било ти да започнеш да си задаваш въпроса: КАКВО ЧУВСТВАМ АЗ? КАКВО ИСКАМ АЗ? ДАЛИ ГО ПОЛУЧАВАМ ОТ ДРУГИЯ?

И второ, ти трябва да приемеш, че всичко ти е наред!

Хората с подобни травми постоянно обвиняват себе си и си казват:

  • Той не успя, защото аз не бях достатъчно добра жена.
  • Баща ми пиеше, защото аз не учeх достатъчно.
  • Майка ми беше нещастна, защото аз не подреждах добре къщата.
  • Той не прави секс с мен, защото съм дебела.

Всичко това са пълни глупости!

Основната грешка е, че ние обвиняваме себе си за страданията и проблемите на другите. И тук лекуването включва да повярваш, че всичко ти е наред, че другият може би никога няма да се промени. Че баща ти може би никога няма да спре да пие, дори ако носиш само шестици. Че майка ти ще продължи да бъде нещастна, дори ако къщата е супер подредена.

Щастието на другите хора не е свързано с теб! Те могат да избират какво да чувстват, но това не зависи от теб.

В началото хората дори не го разбират. Искам да прочетеш това още веднъж и да усетиш как звучи за теб: Какво чувстваш ти? Как изразяваш своите чувства ти? Доколко другият уважава твоите чувства? Доколко се стараеш в своите отношения да научиш нови и нови техники? Освобождаването от тази игра е да си кажем накратко: “Ще се науча да слагам себе си на първо място пред другия!”

Как да се науча да бъда щастлив като дете, дори ако баща ми е пиян и майка ми плаче?
Мога ли да се науча да се чувствам добре, дори ако вкъщи има постоянни скандали?
Как да се науча да бъда щастлива, дори ако мъжът ми няма работа, как да спра да го съжалявам и да му дам истинска подкрепа?

В дълбочина с тази тема ще работим на уебинара: Гейши 1 – Прераждане!

Пожелавам ви щастие, да се научите да се фокусирате преди всичко върху своите чувства и да спрете да спасявате другите.

С най-добри пожелания,
Наталия Кобилкина – сексолог, семеен терапевт