41
1643  2 мин
..Когато я видях за първи път, честно казано се изненадах с какъв проблем би могла да идва при мен тази жена. Тя изглеждаше безупречно, на около 30-35г., с перфектен маникюр , грим и облекло. Тялото й беше поддържано, външно излъчваше самоувереност и спокойствие и само притеснението, което долавях у нея ме караше да мисля, че има друг свят под перфектната външност.. Изчаках да се успокои и зададох въпроса :
– Защо си тук , какво искаш да постигнем заедно ? – попитах аз.
– Наталия, аз съм ужасна майка, имам чувството, че децата ми ме мразят, а и като че ли аз съм причината отношенията ни с мъжа ми да не вървят…. Искам това да се промени – отговори тя.
В този момент пред мен се разкри един друг образ, различен от перфектната жена, която дойде при мен. Видях едно малко момиченце, което имаше нужда от одобрение.
– Ммм, разбирам ….. – казах аз. Ако те помоля да опишеш себе си с 3-5 думи, кои биха били те? – и видях как очите й се отварят широко и й трябваха няколко секунди, за да разбере какво точно я питам.
– Не зная – каза тя. – Мъжът ми често казва, че съм много емоционална, .. с тези думи ми напомня за майка ми, която все ми повтаряше, че съм избухлива, гневна, своенравна…с една дума, емоционална. .. Тя едва сдържаше сълзите си.
– А на ниво мечта каква искаш да бъдеш? – продължих аз.
– На ниво мечта? Хмм, май не мечтая… никой никога не ме е питал каква искам да бъда, никога не съм питала и себе си…не зная каква искам да бъда, но зная, че не искам да избухвам, не искам да съм гневна, не искам да задържам емоциите вътре, за да не засегна някой отвън.
В този първи разговор не ми беше нужно повече, за да разбера каква всъщност беше заявката.
Всъщност трудността не е в това, че се преживява гняв, а как го озвучаваме и отработваме. Срещам много дами, като тази, която тогава дойде при мен , които повече се оплакват, отколкото благодарят, повече обвиняват, отколкото приемат, повече съдят, отколкото прощават. А това е присъщо в повечето случаи на хора, които не познават себе си и не са осъзнали, че ресурсът е вътре в тях.
Защото именно Благодарността, Прошката и Приемането са трите аспекта на Емоционалната интелигентност. Да си емоционално интелигентен означава да си наясно с какво разполагаш вътре и да знаеш кога и в каква доза да дадеш или да не дадеш от себе си. Да знаеш до къде СИ ТИ и от къде нататък започва другия. Да си наясно, че всеки, когото срещаш в Живота си има своя история, през която пречупва общуването и това няма нищо общо с теб.. От тук и не е нужно да се чувства вина.
Да обърнеш погледа и той да стане ОТВЪТРЕ – НАВЪН , преобръща и Живота, променя го така, че да ти стане леко, комфортно и пълно…защото знаеш, ЧЕ СИ!
Каня ви на уебинар „Емоционална интелигентност“ – ТУК >