Изкуството да общуваме

677  2 мин

Пет предизвикателства по пътя на успешната комуникация

Какво е най-важното в живота? Според актуалните проучвания на Харвардския университет това са щастливите човешки взаимоотношения. Царският път към тях преминава през пълноценнното общуване.Как да се научим да разбираме по-добре себе си и другите? Как да реагираме спокойно и достойно на критика? Как да намерим общ език с всеки един човек?Приключението по пътя към щастливите взаимоотношения може да започне. На добър път!

Човек е това, което са неговите избори.

Да изберем ефективната комуникация е като да започнем да изучаваме нов език. С търпение, решителност и с много любов правим всяка стъпка.Това не е спринт, не е и маратон, а пътешествие.Готови ли сме да се движим върху малко познат терен и да знаем, че нищо няма да бъде така, както е било?Предлагам в нашето пътешествие да се спрем на пречките по пътя на успешната комуникация. Ще се концентрирам на пет от тях.

1. На първо място това е неясната цел на общуването, липсата на съсредоточаване в момента – тук и сега. Една от причините е разсеяността на хората в нашето дигитално време, скачането от една мисъл в друга, интензивният информационен поток. Резултати от проучване показват, че средно дневно ни заливат 3000 различни съобщения. Този медиен океан замъглява съзнанието на човека и той прилича на кораб, който губи посоката си. Вниманието върху преживявания в миналото и очаквания за бъдещето са като подводни рифове, които са способни да разбият кораба. Какво ни помага срещу неясни цели? Фокус, присъствие в момента тук и сега, съзнание за нашите и тези на събеседника ни граници и ценности.

2. На второ място е склонността на човека да се сравнява с другите. Препоръчвам в ежедневието и в професионален план да излезем от рамките на критикуване и конкуренция и да се срещнем в пространство на толерантност и приемане на различията.

3. На трета позиция се намира тенденцията да смесваме нашата интерпретация с наблюдението. Също така често заменяме неутралното назоваване на фактите с етикети, с оценки, обвинения. Често пъти поставяме диагнози, присъди като „Ти постоянно не се съобразяваш с мен.“ Вместо: „Днес, когато реши да излезем с нашите приятели, ти не ме попита за моето мнение.“

4. На четвърто място стои отказът от отговорност. Когато прехвърляме отговорността за поведението и действията си върху събеседника си, други хора или обстоятелства, има риск да дадем сценария на нашия живот в чужди ръце. Какво би станало да заменим отговори като „аз съм длъжен“, „наложи ми се“, „нямах избор“ с фрази като „избирам“, „решавам“, „искам“? Вместо: „длъжен съм да следвам висше образование“ с „решавам да следвам, за да мога да работя след това професията, която ми харесва.“ Когато поемем отговорността за собствените си избори и последствията от тях, тръгваме по пътя към собствената си свобода и осъзнатост. За това говори и Жан-Пол Сартр, че човек е обречен да бъде свободен и да прави своите избори.

5. На пето място стои неспособността ни да се свържем с нашите емоции и потребности, съответно и да останем верни на себе си в нашите изказвания.

Ефективната комуникация се гради върху основата на добронамереност, съпреживяване и усещане за свързаност. Освен това, от една страна стои честната позиция на личността, от друга – умението да слушаме с респект своя събеседник. Способноста да влезем в обувките на другия, да проявим емпатия – понякога това е висш пилотаж.

Индивидуални консултации с Наталия Савов: ТУК >

Автор: Наталия Савов