За мечтите – как аз сбъднах една своя мечта и как е възможно и ти да го направиш?

275  3 мин

Ако четете този текст, това значи, че аз съм сбъднала моята мечта да пиша, моите текстове да стигат до повече хора и това да им вдъхва кураж.

И така, вие четете историята на една сбъдната мечта.

Преди пет-шест години в списание „Ева“ за първи път прочетох статия на авторка с името Наталия Кобилкина. Не помня темата, бяха отговори на читателски въпроси, свързани с отношения. Обичам такива рубрики, защото ми звучат истински. Пак казвам, не помня съдържанието . Просто запомних името й. После чух, че авторката организира семинари, включително в моя град – семинара „Гейши“. Името свързах с една моя любима книга „Мемоарите на една гейша“. Това е любовна история за бедно момиче, което на деветгодишна възраст е избрано от един господин да бъде обучавано в древната професия на гейшите. Та когато господинът я вижда за първи път казва „в очите й има много вода“, фраза, която не ми беше много ясна . Тогава не знаех, че водата е един от елементите /доши/.

Мина още време, когато се записах на семинара „Гейши“. Оказа се, че почти всички жени там знаят за „елементи“ и „доши“ и покрай това, медитациите, семейните констелации и архетиповете, започнах да гледам на нещата по по-различен начин. „Преди и след „Гейши“ е любим израз на много мои познати.

Една година по-късно, отново на „Гейши“, след медитация за мисията (какво да работим, към какво да се насочим, как да разберем за какво сме родени), учудващо и за мен аз казах, че искам да стана писател! Истината е, че аз се изненадах, че като че ли думите сами излязоха от устата ми. Срещу мен стоеше приятелката ми от пети клас, която зяпна от учудване и се засмя.

Та аз съм лекар, и то с практика! По литература не винаги „заслужавах“ отличен. Срещала съм такива таланти… Може би е трябвало да завърша филология и т.н.  До сега пиша само рецепти, протоколи, извинителни бележки и пр.

Но все пак обичах да пиша писма от малка, дневници, после хайку, „прозрения“ на каквото ми падне. Имах почитатели, но и много критици.

Преди две години се престраших и изпратих три текста в творчески сборник на лекари, но без да мисля дали съм талантлива и колко. Просто се престраших! И когато получих няколко бройки от сборника се сетих за онова учудващо признание на „Гейшите“ – искам да стана писател.

Неотдавна завърших Академия за треньори на Наталия. Едно от нещата, които много ми харесаха бяха творческите задачи – писането и създаването. Беше задължително да се публикува, иначе човек може да отлага до безкрай. Получих и окуражаващи отзиви. Това бяха  знаците да продължа.

Да продължа да пиша.

Докато миналата седмица посетих курс по творческо писане. Това беше прекрасен момент – свободата да се изразяваш и да бъдеш приет. Но това ще е друга статия…

И така,

Ако имаш мечта, но в момента ти се струва невъзможна, аз знам, че мечтите имат собствен източник навътре в теб, дори и собственият ти разум да е критичен към тях. (Но тук не трябва да бъркаме мечтите с амбициите).

Как да открием своята мечта?

1. Един от начините е да погледнем в детството.

Там мечтите са най-свободни – играят, пеят, танцуват, спортуват, качват се на сцена. Можем да си зададем въпросите – какво дете бях, какво обичах да правя, за какво получавах похвали?

2. Друг начин за свързване с мечтите е общуването с природата.

Там мечтите също са на свобода. Да вървим по брега на морето, да катерим върхове, скали, да плуваме, да бродим из горите …Възможно е отговорите „сами да дойдат“.

3. Медитациите.

Ако това да се доверите на треньор или психолог ви звучи екзотично, а седналите в поза лотос или лежащи със затворени очи в група ви се струват почти луди, просто слушайте музика и се отпуснете, чуйте вътрешния си глас. Запишете си „прозренията“. Там може да е вашата неизказана мечта!

4. Забележете на какви хора се възхищавате.

(Но не бъркайте възхищението със завистта). Хората са нашето огледало. С доброто и лошото. В постигнатото от друг може да припознаете себе си.

Когато вече знаем каква е мечтата ни, време е да я сбъднем!

Има начини!

„Щом аз мога, и ти можеш“, казва Наталия.

Щом аз мога, и вие можете, казвам на близките си и на моите пациенти.

Как?

Ще разкажа  в следващата статия!  До тогава вярвайте в себе си и имайте търпение!

Ако искате да научите повече как да сбъднете мечтите си, вземете Гейши1 – Прераждане!

от Христина Димитрова

С най-добри пожелания,
Наталия Кобилкина – сексолог, семеен терапевт