Откровено за проституцията

658

985  4 мин

По официални данни всяка година броят на проститутките става по-голям. На какво се дължи това и какво изобщо знаем за тях?

Кога за първи път са се появили проститутки? Какво кара жените да стават такива? Получават ли те удоволствие от това? Може ли от една проститутка, ако спре да работи, да се превърне в прекрасна жена и добра майка в бъдеще? И трябва ли да се легализира?

*Проституция – (от лат. prostitute[pro+ statuo] – в директен смисъл на думата означава да показваш или да продаваш своето тяло, да бъдеш обект на секс, където тялото се разглежда като стока и чрез него получаваш пари или доходи.

Почти всички жени, които са били „служителки” на Богиня Афродита са разделени на три основни категории:

Елитни проститутки или компаньонки (гейши, хетери, байладери, куртизанки).

Тези жени сами избират с какъв мъж да бъдат. Те задължително трябва да са красиви, образовани, да говорят няколко езика, да се занимават с изкуство и разбират от политика.

Известните куртизанки – Аспазия, коята станала жена на Перикъл (управител на Атина), открила интелектуална къща за жени; хетера Таис Атинска била приятелка на Александър Македонски. Тези жени са строили храмове, развивали са изкуство, били са едни от най-образованите жени в света наравно с мъжете, за разлика от други жени, които дори са били официално омъжени.
Интересното е, че само гейшите са имали право да използват мъжете за работници (като шивачи на дрехи например). Други жени в Япония са нямали това право.

Как можеш да ги намериш?

Често те самите ви намират. Зад тях обикновено има покровител. Техните клиенти са известни политици, звезди, богати и успешни хора. В историята често се срещат случаи, когато тези жени стават съпруги на известни хора и поне половината от любовните произведения на поети и писатели и други произведения на изкуството са били създадени точно за тези жени.

Проститутки от публична къща или фирма (на гръцки Авлетриди).

Това са жени, които често работят под прикритието на професиите масажистки , стриптизьорки, танцьорки. Обикновено са родени в малки градове и търсят щастието си в по- големи. Искат бързо красив живот като на филмите и мислят, че това положение е временно. Почти всяко момиче от тази професия мечтае един ден да замине някъде и да започне живот отново или да среще своят принц- филма „Хубава жена” е идеален сценарий.

Как можеш да ги намериш?

Обяви в интернет, сайтове, можеш да отидеш и да избереш на място. Понякога предварително можеш да разглеждаш снимки и всяка от тях определя какво точно прави. Техните клиенти са мъже със средни доходи, които искат нещо ново (ако са женени) или когато нямат стабилна приятелка или просто са пили алкохол и искат да правя секс.

Проститутки на пътя или най-ниското ниво (на гръцки полаки, диктериади).

Това е най-евтиният и най-опасният вариант за момичетата.

Как да ги намериш?

Докато пътуваш покрай шосето можеш да видиш момичета, които весело танцуват и ти махат с ръце, предлагайки удоволствие тук и сега. Най-често техните клиенти са шофьорите на тирове.

Защо жените стават проститутки?

1. Неблагополучно семейство. Под този тип семейство имам предвид семейство, в което никой не ги е обичал и понякога са били бити от баща си или от майка си, или единият или двамата родители са алкохолици. В такива семейства те не получават любов, близост, доверие. Момичетата от такива семейства искат да избягат оттам по най-бързия начин и затова стават проститутки. Освен това нямат изградени ценности и затова възприемат своето тяло като начин за печелене на пари.

2. Изнасилване от приятел, компания, в своето семейство. Насилието винага поражда насилие. Когато жената е била изнасилвана (и особено ако това е ставало до 15 годишна възраст), са необходими много любов, психотерапия и помощ, за да може тя да прости и да живее пълноценно. Често при младите момичета се появява усещането, че те са „мръсни” и затова не заслужават нищо по-добро от проституция.

3. Спешна нужда от пари (близките се нуждаят от помощ, самата тя има нужда от лекуване). Обикновено те си мислят, че това е само един път, но проституцията е като наркотиците – много трудно можеш да спреш.

4. Липсата на любов към себе си – не ме обичат, но поне ме искат. И някъде дълбоко в своето сърце вярват, че така могат да получат поне малко любов.

5. Нежелание да се върне на село – тя е от село и се опитва да покори големия град. Не се получава , няма познати, пари, изпитва срам или просто не желае да се върне.

6. Отмъщение и начин за доказване – била е влюбена в някой , който и е отказал, а тя реагира по следния начин: щом ти не ме искаш… Тогава други ме искат.

7. Има митове, че понякога жените стават проститутки от голямо желание, затова че са нимфоманки, но това са не повече от 1% от жените. Нимфоманията е болест и често причината за нея се свързва с липсата на любов или момичето е било от трудно семейство. Всичко има своите корени.

Официална ли е проституцията?

Проституцията е легализирана в Турция – проститутките официално са регистрирани и могат да работят.

От 2000 година проституцията е легализирана в Нидерландия – разрешено е да се откриват публични домове. Официално регистрираните проститутки имат всички граждански права на работещи жени и дори получават социална помощ от държавата. В резултат на легализирането на проституцията за първите години на XXIвек доходите от секс -индустрията съставят някъде към 5% от държавните доходи.

През 2002 година проституцията е легализирана в Германия само за граждани от Евросъюза. Доста по-лоялно законодателство по отношения на проституцията е направено в Швейцария, Италия, Унгария, Нова Зеландия, Австралия.

Значителните разлики в отношението към проституцията са довели до появата на явление като секс-туризъм. Европейци и американци пътуват в секс-турове, най много в азиатските страни (Тайланд, Южна Корея, Филипините, Шри-Ланка), в Латинска Америка и Източна Европа.

Трябва ли да спираме или да осъждаме проституцията?

Доколко това е лошо за нашето общество? Както виждаме, проституцията е най-древната професия – да се бориш с нея  е все едно да се бориш с вятъра. Мисля, че всеки от нас има право да избира своя начин на живот. Ако искате да помогнете на момичетата – помагайте, но не ги осъждайте. Ние нямаме право на това. Всичко, от което те се нуждаят е  повече любов и разбиране.

С най-добри пожелания,

Наталия Кобилкина– сексолог, семеен терапевт