163
590  4 мин
Като малки страхувахте ли се от тъмнината? Повечето от нас да. Съмнявам се, че някой е подлагал на въпрос този страх. Сякаш сме изначално научени да се страхуваме от тъмното, защото мракът е пълен с непознати неща, които могат да ни наранят. Но какво обикновено се случва, когато включим лампата? Научаваш, че непознатите неща не са толкова страшни. И дори не толкова непознати. Те са просто част от средата, която ни заобикаля.
Ние сме научени да свързваме тъмнината със страшното и непознатото, както и че е по-добре да не общуваме с нашите тъмни мисли и емоции. Да осветим сянката на емоциите е по-голямо предизвикателство от това да натиснем копчето на някоя лампа. Затова го избягваме. На повърхността е по-лесно. Но тази душевна тъмнина има свой непрекъснат живот, независимо дали избираме да го признаем или не. Той е там и е силен.
Разбиране на тъмнината
Страхът от емоционалната ни сложност расте докато растем и ние и така се превръща в наша сянка. Сянката е скрита в нас част, която влияе на изборите, които правим по-често, отколкото съзнаваме. В интерес на истината, много повече усилия отиват за това да я потискаме и крием от себе си и другите. Това е нашата тъмна страна. Онези части, които се срамуваме и изпитваме страх да покажем. Но чрез отричането се проваляме в това да видим, че в неизвестността на мрака се намира и нашата сила. Поради причини от миналото, ние решаваме да прикрием и отхвърлим тази тъмна страна, без да си позволим да я изследваме. В замяна тя ни отдалечава от нашия истински себеизраз.
В много отношения прикритието на сянката може да се счита за най-висша форма на предателство. Когато я потулваме ние казваме, че не заслужаваме да се покажем изцяло и по този начин предаваме себе си. От страх да бъдем видени и отблъснати заради частта от себе си която крием, в живота ни голямо място заемат тайните, манипулацията и преструвките.
Както споменахме, нашата сянка може да се прояви като слабост или сила. Да опознаем себе си изцяло, ни дава възможност да изразяваме сила. Игнорирането на тези качества, обаче, неминуемо води до вредоносен резултат. Колкото повече потискаме тъмните кътчета в нашето същество, толкова повече разстройваме личността си. Това може да се прояви чрез пристрастяване, безпокойство, умишлено провалени връзки или работа, или други деструктивни за нас и околните поведения. Да опознаем своята сянка означава да осветим нашите най-първи рани и да си дадем шанс за изцеление и трансформация. Но докато избираме да останем със затворени очи, раните ще продължават да гният и разпръскват отрова в живота ни.
За да задълбочим своята духовност трябва да преминем през сянката
Всяка духовна работа минава през това да разобличим и разберем своята сянка. Когато сме фокусирани единствено върху намирането на светлината, ние стоим далеч от местата на срам, вина, ревност, алчност, съревнование, похот и агресия. Точно това са емоциите, които трябва да се отработят, за да се доближим до светлите си страни.
Дори някои духовни практики като медитацията могат да станат трудни, когато се опитваме да игнорираме своята сянка. Потискането й се проявява когато затворим очи и останем само с мислите си. Като при всички силни емоции, това което не искаме да видим, ни държи свити с желание да го отхвърлим. Дълбоко в себе си знаем, че тези качества и чувства съществуват и че прикриването им води до живот на неавтентичност и понякога неразбираемо саморазрушително поведение.
Ако сянката не бъде припозната и приета, дълбочината на нашето духовно и личностно развитие се ограничава. Отказът да погледнем в тъмнината е отхвърляне на нуждата да бъдем напълно приети от другите.
Ние започваме да се преидентифицираме с тази страна от нас, усвоена посредством собственото ни възприятие за реалността. Това оформя личността, повърхностната част, с която се среща светът. Нашите роли и личност дават най-доброто от себе си, за да ни помогнат да се чувстваме достойни и обичани. За някои това е да бъдат интелигентни, успешни и силни, за други е обратното. Независимо по какъв начин вашата личност се опитва да контролира живота, това е просто още един опит да бъдем обичани за нещо, което знаем, че не сме.
Докато този наш непълен образ стои непокътнат, ние всъщност създаваме разделение. Посланието е „аз не искам да виждам и чувствам определени части от себе си и предпочитам да съдя другите за това, че показват и преживяват онова, което аз избирам да отхвърля” – така избираме разделението. Това е една болезнена клетка на непрекъсната изолация.
Да приемеш изцяло себе си
Пътят към светлината минава през тъмнината. Независимо дали го искаме или не, нашата тъмна страна е много активна, макар да е скрита и невидима за външния свят. Ние обаче знаем, че тя е тук и непрекъснато търси своето признание.
Сянката трябва да бъде срещната в сигурна и любяща среда. В противен случай тя повече ще се страхува, че лицето й би предизвикало разруха и последваща изолация. Когато изпитваме сигурност можем да започнем да гледаме, виждаме и изразяваме това, което е било скрито от нашето съзнание.
Много са нешлифованите диаманти на сила, творчество и красота, които крием от другите, за да не ги караме да се чувстват незначими, застрашени или изплашени. Разговорът с нашата сянка е огромна стъпка към изцеление и любов към себе си.
Когато се впускаме първоначално в това вълнуващо и необходимо пътешествие, може да не сме сигурни кои сме в действителност. Това е защото сме толкова привикнали към своите маски, че да изразим истинската си същност, е като среща с „познат непознат”. Скоро се появяват нови възможности, избори и възприятия. Изведнъж можем да се изправим срещу многото въпроси в нашия живот от място на сила и автентичност и с развитата способност да бъдем в този свят изцяло и в пълнота. Е, готови ли сте?
от Милан Кармели
Започни да предприемаш действия, които ще ти донесат нови резултати! Вземи онлайн курс: Как да привлечем това, което искаме?
С най-добри пожелания,
Наталия Кобилкина – сексолог, семеен терапевт