490
897 5 мин
Раздялата в повечето случаи не започва с физическата раздяла между двама души. Тя има своето начало в онези места, които създават емоционална дистанция между партньорите. Физическата раздяла настъпва, когато единият от тях не може повече да се справя с тази дистанция и затрупалите ги чувства на гняв, болка и неудовлетвореност.
11-те знаци на раздялата хвърлят светлина върху динамиките, които често остават скрити под обичайното всекидневно общуване. Ако не бъдат забелязани и внимателно наблюдавани, те могат да породят отдалеченост в нашата връзка. Понякога само един знак или причина повлияват дълбоко на партньорството. В други случаи множество знаци съвкупно създават низходящата динамика, водеща до раздяла.
Навярно в миналото има много случаи, в които сме били наранени и днес те търсят своето изцеление. Раните, които се показват сега, излизат наяве чрез проблемите, които срещаме в партньорството. Следователно, всяка връзка може да бъде ключов източник на познание за партньорите – стига и двамата да са отворени към истинността и качествената комуникация, и да изразяват своите нужди.
Дълбокото разбиране на моделите и причините, водещи до раздяла, може да ни помогне да останем заедно и да се лекуваме заедно, или да продължим своето съзнателно израстване в следваща връзка.
- Клопката на идеалите
Когато идеализираме какъв трябва да е нашият партньор, ние всъщност не виждаме човека отсреща. Поставяме го на пиедестал, където губи свободата да разгърне своята човечност и да се развива като човешко същество чрез опитност и грешки. Нещо повече, партньорът, който идеализира, често е поставян в позицията на по-слабия или следващия. Това е опасна динамика за една здрава и основана на равенство връзка. Независимо как прилагаме идеализирането във връзките, ние ползваме нашите идеални стандарти, за да се подсигурим в партньорството, поставяйки високи нива на очакване. Тези непостижими очаквания правят невъзможно за нас да изразим светлината и тъмнината, които носим в себе си. Ако чувстваме, че не можем да покажем нашите сили и слабости, добри и лоши качества, става трудно да си позволим просто да бъдем хора по честен и автентичен за нас и нашия партньор начин.
- Съревнованието
Всеки човек встъпва в една връзка със своите ценности, вярвания и индивидуалност. Те естествено ни подтикват да подкрепяме конкретни действия. За нас е оправдано и честно да изискаме определено поведение или действие, съпровождани от чувство на морално превъзходство спрямо партньора. Съревнованието може също да прерасне в конкуренция на ниво мъже-жени, която поражда и борбите за равенство. Когато партньорите се загубят в конкуренция помежду си, те спират да комуникират и „зациклят” в своята индивидуална перспектива. Възприемат се като противопоставени наместо работещи заедно партньори. Липсата на комуникация и взаимна работа водят до загуба на откритост във връзката.
- Последиците от предателството
Предателството често се поражда от твърде големите очаквания на единия партньор спрямо другия или от взаимни такива. Когато не се говори открито за това, а очакванията не са посрещнати, клинът на предателството се загнездва между партньорите. Съществуването на голям брой очаквания (а обикновено е така) сочи за силна нужда от защита. Колкото повече очаквания се налагат над нас, изговорени или не, толкова по-защитен всъщност иска да се чувства партньорът.
С течение на времето тези очаквания могат да утежнят връзката, тъй като налагат ограничения над естествената ни същност. Това, което с лекота наричаме предателство, реално е опит да се защитим и да контролираме любимия, споделяйки много лични нужди, изразени под формата на „очаквания”. Когато партньорите не покриват тези завишени очаквания, ние ставаме неуверени и несигурни и започваме да се чувстваме предадени.
- Ревност между партньорите
По своята същност ревността напомня сравнението, а то се поражда най-вече когато личната стойност е оспорена, било то отвън или отвътре. На съзнателно или подсъзнателно ниво в почти всеки пребивава усещането, че е недостоен. Нашата личност е в активната роля да създава живот, в който сме именно достойни и ценни. Когато усещаме ревност, е нужно да се върнем към нашето собствено възприятие за себе си, за да видим защо изпитваме ревност към партньора. Когато открием това, ние следва да се стремим към нашия собствен потенциал. А не да принуждаваме партньора да се ограничава и да вменяваме чувство на вина, когато той или тя успява.
- Липсата на интимност
И мъжете, и жените имат естествена потребност да преживяват интимността в нейната пълнота. Когато назряват конфликти между партньорите, интимността е едно от първите неща, които страдат. Нейната липса поражда емоционална дистанция и често е израз на потиснати гняв, срам или страх. Самите разногласия във връзката са това, което позволява на партньорите да се оголят един пред друг и да практикуват своето сближаване. Връзките се нуждаят от жива интимност. Точно там се създава близост. Без интимност остава само приятелство, а възможността за свързване с другия силно се ограничава.
- Нечестност
Всеки път когато лъжем, крием тайни и неща за себе си, ние се чувстваме виновни и търсим начин да се самонакажем. В тези моменти на вина вярваме, че не ни е позволено да имаме или изразяваме определени мисли. Чувстваме, че заслужаваме да бъдем отхвърлени заради нашата тъмна страна. В резултат на това, на подсъзнателно ниво се дистанцираме от партньора, тъй като отвътре се чувстваме „грешни” и се страхуваме да покажем това на другия.
- Продължаващото чувство на вина
Чувството на вина в нашия живот е неизбежно. Вината сама по себе си има силна социално обвързваща функция, която служи като компас, който ни защитава от изключване. Във взаимоотношенията си ние се изправяме пред събития, които ни карат да се чувстваме виновни. Това е знак, че сме нарушили определено правило, обещание или очакване. Виновността често продължава по-дълго от необходимото за този, който е направил „грешката”. Това усещане за вина също създава една динамика на самонаказване и самоизключване.
- Отмъщението
Когато някой се чувства наранен, той е изкушен да търси отмъщение тихо или открито. Тихият реванш намира израз в мъката и страданието, докато нравоучението и изблиците на раздразнение се изразяват открито. Когато партньорът ни е допуснал грешка, важно е да му дадем шанс да се поправи вместо само да прощаваме или да наказваме. По този начин балансът и равенството могат да бъдат възстановени във връзката. Когато партньорите търсят отмъщение и влизат в ролите на праведния или невинния, без реално да балансират връзката, другият ще натрупа гняв и негодувание във времето.
- Неясни планове за бъдещето
Когато фазата на влюбването приключи и първоначалният етап на увлечение по другия премине, партньорите могат да започнат бавния преход от микрокосмоса на „двойка” към изграждането на общо бъдеще. Когато това общо бъдеще, което се намира отвъд единението на двамата партньори, не може да бъде почувствано или взаимно създадено, ограниченията се усещат. След определен момент общата перспектива се губи и чувството за „единност” се завръща. Общата перспектива за бъдещето е необходима, за да поддържа и задълбочава свързването между партньорите.
- Взаимно неуважение и обида между половете
Съвременното общество има и развива модел на равенство и взаимно уважение, но на колективно ниво, враждебността продължава да съществува като спяща негативна енергия между половете. Векове на злоупотреба, унижение и съперничество са създали дълбоки омраза и негодувание, останали в нашето колективно подсъзнание. Дори да не е политически коректно, дълбоко вкоренените недоверие и неуважение влияят на начина, по който мъже и жени се възприемат едни други, и могат да създадат разрив между партньорите, ако останат пренебрегнати и не бъдат отработени заедно.
- Несподеляне на информация с вашия партньор
Още от детството, ние сме почти обусловени да крием определени чувства и мисли. Тези тайни остават вътре в нас и се пропиват в тъканта на личността ни. Но когато пазим тайни от близките си, нещо в усещането за интимност и доверие се пречупва. От страх да загубим любовта на партньора или да бъдем съдени, ние задържаме или скриваме части от „себе си” (гняв, страхове, нужди). Това обикновено се усеща от човека, който не споделя. И се проявява чрез чувства на вина, които след това пораждат гняв – само по себе си силно чувство, което не ни се иска да изпитваме. Другият най-вероятно ще усети празнотата от онова, което не се споделя, а това от своя страна увеличава емоционалната дистанция между партньорите.
Автор: Милан Кармели
Разберете как да предотвратявате раздялата и създадете и запазите щастливи и дългосрочни отношения ТУК.
С най-добри пожелания,
Наталия Кобилкина – сексолог, семеен терапевт
Безплатна е-книга: Мъдрата жена
Мили момичета, убедена съм, че заслужавате цялото щастие на света и се радвам, че мога да ви подкрепя по пътя ви към него. Пожелавам ви приятно четене! С обич: Наталия
Научи повече →