Какво да правим, ако говорът на детето закъснява – 3 лесни стъпки

1450

2375  3 мин

Забавянето на речта у детето е повод за тревога за много родители. Както при другите умения, възрастта, на която децата учат език и започват да говорят, може да варира.
Как се различават реч и език?

• Речта е словесен израз на езика и включва артикулация (начинът, по който формираме звуци и думи)
• Езикът е даване и получаване на информация – това е разбиране чрез комуникация – вербална, невербална и писмена.

Какви са проблемите при забавянето на речта и езика?

Проблемите с говора и езика се различават, но често се припокриват. Например:

• Дете с езиково закъснение може да изговаря думи добре, но може да събере само две думи
• Дете със забавено говорене може да използва думи и фрази, за да изразява идеи, но е трудно за разбиране

Най-често срещаните езиково-говорими проблеми са липсата на говор, късното проговаряне, неразбиране значението на думите. Някои деца просто проговарят по-късно, а други не говорят, защото има причина за това.

Закъснението на говора може да се дължи на:

• орално увреждане, като проблеми с езика и небцето
• къса черупка (гънката под езика), която може да затрудни движението на езика

Много деца със забавяне не речта имат затруднения с устната и двигателната система. Toва става, когато има проблем в областите на мозъка отговорни за речта. Това затруднява координирането на устните, езика и челюстта за издаване на речеви звуци. Тези деца могат да имат и други проблеми с устната и двигателната система, като проблеми с храненето.

Ако имаме притеснения, е необходимо да се консултираме със специалист възможно най-скоро. Освен всичко останало е много важно постоянно да се работи с детето и в къщи.

Предлагам ви 3 лесни и много ефективни техники, използвани от логопедите, които ще ви помогнат да насърчите детето да говори и да обогати речника си.

1. Говорете му като на личност и достоен събеседник – този метод е подходящ, както за бебета, така и за по-големи дечица. Още от малко детето възприема всичко около себе си, дори и да не демонстрира това. За да надграждате езика и речта на детето си, говорете през целия ден.  Използвайте ежедневни ситуации. Назовете храни в хранителния магазин, обяснете какво правите, докато приготвяте храна или почиствате стая, и посочвайте предмети около къщата. Опростявайте нещата, но избягвайте „бебешки приказки“. Много е важно да му обясняваме и разказваме за всичко, което става около нас. Говорете с детето си, пейте и насърчавайте имитация на звуци и жестове. 

2. Направете нещата трудни за него – като всеки любящ родител ние много добре познаваме децата си и знаем какво искат те само дори когато погледнат към нещо. Нашата задача като родители е да ги направим самостоятелни и да ги научим да изразяват нуждите си. Ако им поднасяме всичко наготово, без те да изговорят думичката, те нямат стимул говорят. Ако детето сочи с пръст към бисквитките върху хладилника, обяснете му как се моли за лакомство и следващия път изчакайте да ви каже думичката преди да му подадете бисквитката. Преместете всички негови любими лакомства и играчки някъде, където може да ги види, но не и да ги стигне без ваша помощ. Така то ще трябва да комуникира всеки път, когато иска някое от тези неща.

3. Надграждайте – ако искате да обогатите речника на детето до всяка негова думичка или две, добавяйте още една. Например, ако детето каже: „кола“, вие кажете: „да, червена кола“. Ако детето каже: „червена кола“, вие кажете: „да, нашата червена кола“. Не скачайте направо на дълги изречения, а правете нещата постепено. Така то ще възприема и запомня по-лесно и ефективно и няма да се чувства пренатоварено с информация.

Независимо от причината за забавянето на говора, работата на родителя с детето е не по-малко важна от тази на специалиста с детето. Ранното разпознаване и лечение на речевите и езиковите закъснения е най-добрият подход.

Вземете Пакет уебинари: Ръководство за родители на деца с допълнителни потребности и подобрете Вашия живот и този на детето Ви.

Гледайте ТУК безплатната лекция на тема “Аутизъм и хиперактивност”.

С най-добри пожелания,
Наталия Кобилкина – сексолог, семеен терапевт