Как да се освободим от обидата? 8 прости, но ефективни съвета



“Не толкова съгрешил е този който обижда, колкото този който приема обидата” – Василий I Македонянин

Известният дядо Фройд забелязал, че всичко идва от детството. Нашите мечти, страхове, комплекси и съмнения се формират под влиянието на външни и вътрешни фактори през първите години от живота. Аз се придържам към неговото мнение и съм съгласна с него.

Да започнем с това, че чувството от обидата не е вродено, а придобито. В своя арсенал бебетата притежават чувството на гняв, а с чувството от обидата им предстои да се запознаят към 2 до 5-годинишна възраст. Тя се формира най-често по стереотипен начин или се възприема от други деца и възрастни. Например: “Ако ти не направиш това, аз ще ти се обидя.” Съгласете се, ние, възрастните, често използваме тази манипулация.

Нека разберем откъде идва обидата? Защо изпитваме това чувство? Как да се справяте с него и дали това е необходимо?

Откъде произлизат обидите?
Чувството на обида възниква в нас заради несъответствие в очакванията ни за поведението на човека, който ни обижда, с това как той се държи в действителност. Тоест, обидата е следствие от три умствени действия:
• изграждане на очаквания,
• наблюдаване на поведението,
• сравняване на очакванията и реалността.
С други думи, ние очакваме от човека, че той ще ни разбере, ще почувства, ще направи това, за което ние си мислим, но без да го казваме на глас. А ако го кажем на глас, то винаги разчитаме на това, че този човек няма да ни откаже и ще направи това, за да ни угоди, отказвайки се, потъпквайки личните си възможности и желания.

В отношенията си ние очакваме проявленията на любовта, грижата, нежността и т.н., и при това не считаме за необходимо от време на време да говорим за това, което ни се иска. Как точно се чувстваме, когато сме обичани, как разбираме, че се интересуват от нас. Ние поддържаме в себе си някакви представи за идеални отношения, формирани от нашия собствен опит, от собствената ни представа за света, забравяйки за това, че този близък човек е израснал в други условия, в които всичко е било съвсем различно.
Обида – болка, която причиняваме сами на себе си
Разочарованието от неоправданите очаквания ни кара да търсим причината за душевната болка, която възниква в тази или друга ситуация. И ние намираме тази причина навън, вън от нас. Трудно ни е да разберем, че тази болка ние сами я причиняваме на себе си, очаквайки, че някой друг ще живее живота ни и ще следва нашите интереси, без да се съобразява със своите собствени.


Но ако мислите така, това е коренно погрешно!
Да посвети живота си на друг е способен само този, който не цени самия себе си, а такъв човек не може нищо да Ви даде. Самият той трябва да работи над самооценката си, над самоуважението си. И се оказва, че ние очакваме от човек това, което той по принцип не може да ни даде и разчитаме на това, на което ние нямаме право. В края на краищата, никой за нищо НЕ НИ Е ДЛЪЖЕН!
Един любящ човек, доброволно и изхождайки от своите лични желания, би избирал Вас, за да бъде щастлив редом с Вас, защото това е приятно за него. И ако за да бъде с Вас, му е нужно да “си откупи” това място, то рано или късно подобни отношения ще започнат да го разрушават и ще престанат да носят радост. Ще възникне чувсто на несвобода.

И каква е ползата от това?

Най-често се обиждаме на нашите роднини.
Всички отношения – това е изборът на всеки в полза на тези взаимоотношения. Избор означава свобода в проявлението на чувствата. Не можем да изпитваме нищо друго освен БЛАГОДАРНОСТ. В края на краищата, това, което получаваме в едни отношения трябва да се разглежда като подарък. Такива отношения имат светло бъдеще. Най-често се обиждаме на близки хора, защото чужд човек да ни обиди не е така лесно. От страничен човек ние не очакваме нищо, а това означава, че не можем да се разочароваме от него. Има, разбира се, хора, които са склонни да се обиждат на всичко и всеки: на хората, на Бог, на Вселената, на живота като цяло. Такива хора считат, че всички са им длъжни. И те искренно негодуват затова че другите не се отнасят към тях така, както те очакват.
Но това е друга история…

Обидата възниква от вътрешна травма
Всяко обида възниква от дълбока вътрешна травма. В основата на обидата е срит комплекса за малоценност: това е постоянно съмнение в себе си и в собствените способности, неумение да се поеме отговорност за собствения живот и всичко, което се случва в него, нежелание за самостоятелно постигане на целите.
Ние чакаме да дойде някой, който да направи всичко за нас и да живее живота ни също за нас И ако това не се случи, ние сме разочаровани и страдаме.
Разбира се, ако желаем, можем да делегираме отговорност за живота си на други хора, като им дадем властта да влияят на настроението и самочувствието ни. Нека те решават: да ни направят щастливи или нещастни. Само запомнете, че по този начин ние лишаваме себе си от свободата на избор и възможността да живеем живота си в радост и безкрайно щастие!

Как да се избавим от обидата: 8 действащи съвета
Съвет # 1
Ако чувствате, че са ви обидили, не е нужно да държите отрицание в себе си. Но и да избягвате човека и да изливате върху него всичко това – това също не е нужно. Опитайте се да си представите човека, който ви е обидил. Опитайте се да си представите злоупотребяващия. Може би имате негова снимка, а ако не, можете да вземете някакъв предмет, например възглавница, и започнете да говорите.
Кажете какво точно Ви обижда, какво не Ви е харесало, какво сте очаквали. Тази практика ще Ви изясни много неща и за Вас. Ще се научите да изразявате своите чувства и желания, преди чувството на обида да нахлуе във Вас.

Съвет # 2
Ако обаче сте обидени с думи или дела, вземете някакъв мек предмет – играчка или възглавница – представете си човека, който Ви е обидил в този предмет и оставеете своята болка и гняв да се излеят.
Между другото, сълзите също помагат. Ако в този момент искате да плачете, не се сдържайте.


Съвет # 3
Ако не се получи с изговарянето на нещата, напишете писмо до този човек. Разкажете в него всичко, което мислите за ситуацията. След това трябва да изгорите писмото.


Съвет # 4
Научете се конструктивно да изразявате емоциите си. Как? Опитайте се да поговорите с човека, който Ви е обидил, не от гледната точка на обвинител, а от позицията на човек, който описва своите чувствата. Вместо: “Ти ме обиди, оскърби ме!” Кажете: “Аз съм обиден и поведението ти, думите ти ме обидиха, аз съм разстроен.” Ако човека е обвинен в нещо, тогава в него възниква желание да се съпротивлява. Изразяването на чувствата помага да се облекчи или намали напрежението между хората.

Съвет # 5
Опитайте се да разберете човека: защо е постъпил така? Може би го е направил несъзнателно.


Съвет # 6
Ако нещо Ви е обидило, благодарете на човека за това. Показали са Ви Вашите слаби страни. Разберете себе си, защо именно Вас ви е заболяло от това…


Съвет # 7
Простете на себе си за това, че сте се обидили. Да, да, от една страна – толкова просто, а от друга – важно.


Съвет # 8
Ако са Ви обидили до сълзи или е станала сериозна кавга, изключително ефективен е способа “тук и сега”. Започнете да дишате дълбоко, представете си човека, който Ви е обидил и кажете на глас с интонацията на цар или царица: “Аз ти прощавам! Аз ти прощавам! Аз ти прощавам!”.
След като произнесете това три пъти, обидата ще падне с лека ръка и Вие ще се усмихнете, дори ще се разсмеете.

Основното нещо – помнете, че когато се обиждате, причинявате злина на себе си. Ето защо мислете само за доброто, освобождавайте се от обидата. Много ми харесва четиристишието на Омар Хаям, което искам да запомните:
Животът се срамува от онези, които седят и скърбят,
Които не помнят утехата, не прощават обидата.
Пейте, докато не са се скъсали струните!
Пийте, докато каменния съд не се счупи!

С любов,

Анна Нуржан

Повече информация за Анна, тренингите, които води в България и за записване на лична консултация, вижте тук.

Споделяне